Повечето любители на денс музиката от 80-те разбират определенията итало и евро диско, като два термина за едно и също нещо, или пък евро денс и хай-енерджи - два термина - един стил. Е това съвсем не е така. Всяка европейска страна по онова време изграждаше свой типичен денс саунд, което естествено доведе до много различно стилово звучене неподаващо се на обединяване под един покрив.
Естествено евро диското последва съдбата на типичното итало - бързо нарастване на популярността в продължение на няколко години последвало от почти мигновена смърт в резултат от развитието на хаус и техно звученето и хип- хопа.
Но да се върнем към началото на 9-та декада на 20 век.
Тук нещата се развиваха бурно. Европа е завладяна от ню уейв-а появил се в края на 70-те, като антитеза на пънк музиката, класическото диско умира постепенно. електронните звуци са новия олтар, на който се кланят феновете от цял свят водени естествено от италианците, които не се боят да експериментират с новия синтезаторен саунд, и да, понякога брутално да заимстват мелодии от най-горещите хитове на месеца. Разбира се другите нации не остават по-назад и всяка от тях добавя по нещо регионално към зараждащия се нов свят на електронния денс.
Понеже 1-та част обстойно разтледахме ролята на Италия в това пробуждане, те няма да са предмет на тази статия, затова ще започнем с другия голям фактор.



Германия.
В края на 70-те германците се славят като най-добрите в шлагерната музика и редовно попълват с ритъм танцовите площадки на Европа. Обхватът е широк: от "Силвър Конвеншън", които се смятат за родоначалници на диското на стария континент, и "Супермакс" - със своя неподражаем стил, до такива банди, като: "Бони М", "А Ла Карт", "Чили" и "Джила" и дори и "Чингиз Хан", смятани от някои, за най-абсурдната диско група за всички времена, успява да постигне успех с някои свои записи. Естествено с появата на новите изразни средства в музиката и по-специално синтезатора, както и появата на новия полъх идващ от ботуша, продуцентите бързо подхващат нещата в свои ръце. Пример за неразривната им свързаност е известният копродуцент на "Модарн Токинг", Луис Родригез, който в началото на кариерата си е писал за "Чили". 



Прочети всичко...